Кондиционната подготовка във волейбола – теоретико–методична основа

Съвременната волейболна игра е подчертано динамична, характеризира се с бързо променящи се игрови ситуации и върхова изява на психодвигателните възможности на състезателите. Тя изисква цялостният учебно-тренировъчен процес да бъде поставен на солидна научна основа, съобразен с най-новите разбирания за спортната тренировка. Това поставя пред специалистите по кондиционна подготовка задачата оптимално да подходят при индивидуалното развитие на специфичните за волейбола двигателни качества и функционален капацитет – развитие до степен на реална подготвеност, позволяваща тяхното максимално ефективно използване в игрова обстановка, с цел надиграване на противника.

Разбиранията ни за развиване на физическите качества и на двигателните възможности търпят промени, изискващи нов поглед върху методиката на този процес в условия на динамичното му проявление. С други думи, в процеса на повишаване на спортното майсторство прогресира и нивото на двигателните възможности, което предполага да се търсят пътища за тяхното най-ефективно използване в игрова обстановка. Това безусловно означава решително да се подобрява синергизма в работата на мускулните групи, специфично ангажирани в работния силов спектър на движенията във волейбола. Освен качеството сила обаче, на преден план по активност във волейболната игра излиза и ловкостта, която ние определяме като способност, интегрираща се със силата в рамките на психологичните особености на състезателите! Именно такъв двигателен комплекс, „кондиционно развит”, би позволил на състезателя-волейболист да реализира /по най-добър начин/ високо ефективен игрови потенциал. Практиката познава редица случаи, при които вследствие липса на комплексно развити функционални качества волейболисти, с иначе отлична физика, са неефективни в игра и респ. малко полезни за отбора. Следователно, особено значение придобива и използването на наличните, но непрекъснато развиващи се до по-високи нива психо-физически качества /skills – умения, сръчности/. Именно те биха позволили на състезателя да действа рационално в бързо променящите се във волейбола игрови ситуации, моментално да анализира ситуацията и да взима бързи решения за адекватни двигателни противодействия на противника. Във всичко това директно рефлектират тренировъчно-състезателната рутина и спортният интелект, така актуални за съвременната високодинамична волейболна игра.

Задълбоченият анализ на спецификата на двигателните действия във волейбола и респ. на способите за развитие на адекватни за целта физически качества (сила, бързина, издръжливост, вкл. гъвкавост и ловкост/ показва, че методиката на тренировка трябва да се ревизира и реновира съобразно изискванията на съвременната волейболна игра. Индивидуалният подход, кореспондиращ с игровия пост и особеностите на всеки състезател, поставя като задача пред всеки треньор да разработва индивидуални програмни модели на кондиционна подготовка. Тези модели трябва да са разработени по начин, целящ оптимална реализация на състезателите в рамките на планираната стратегия на игра.

Нашата блокова схема на тренировъчна работа, основана върху принципите на „кондиционно потенциране”, „целенасочено разнообразие” и „единство на физическа и техническа подготовка”, е крайъгълният камък на предлаганата от нас стратегия на „успоредно-последователно развитие на физическите качества, с последващото им надграждане и прерастване в двигателни такива, логично трансформиращи се в способности за успешни изяви в състезателна обстановка”.

Схемата обхваща поетапна целенасочена тренировъчна работа за развиване на едно или повече определени качества, формирайки функционални основи за усъвършенстване и на други още по-тясно специализирани, имащи пряко отношение към играта. Отдавайки дължимото на общофизическата подготовка и особеното й значение за превенцията от спортни травми, тук отново твърдо застъпваме становище за необходимостта от тренировъчна работа върху всички двигателни качества във всеки етап от подготовката. Освен това, стриктно изискване е не само осигуряването на моментно положително тренировъчно въздействие, но и на посттренировъчен /последействащ тренировъчен ефект/ от вече използвани средства върху следващите, които ще бъдат използвани – т.е. по механизма на ”Transfer of Training” осигуряване на наслагване на тренировъчни ефекти и възможност за взаимно потенциране на изгражданите двигателни качества. Този “синергично-потенциращ подход” би позволил на състезателите да поддържат продължително време достигнато ниво на тренираност, а също и на спортна форма, особено на фона на рационално включвани кратки разтоварващи тренировъчни микроцикли.

С въведените от нас тренировъчно-игрови модули, съдържащи структурно гъвкаво подредени комплекси от упражнения, се цели постигане на оптимално, но не задължително максимално ниво на развитие на двигателните качества. Именно на такава основа /в крайна сметка/ се потенцират максимално тези от качествата, които се явяват относително най-значими по ефективност във волейболната игра; в частност, става въпрос за ловкостта /силова, скоростна/, като способност, безусловно обвързана с необходимостта от изпълнение във волейбола на вариативно възникващи „сложни игрови действия”. Практически това означава, че във всеки един тренировъчен етап намират място тренировки, моделиращи състезателни условия. Целта на последното е да развие способността на волейболистите да проявяват творчество, бързо да реализират поведение адекватно на игровата ситуация, както и саморегулация на действията и усилията”/Т.Янчева,2006/.

Формирането на двигателни умения при игра с топка за динамично използване на натрупания вече силово-скоростен потенциал, успоредно с изграждането на специални тактико-технически навици, е заложено във всеки от предлаганите от нас тренировъчни модули. Същите са конструирани на база на три спортно-физиологични принципа:

1. Кондиционната подготовка по същество е тясно свързана с мозъчната корово-подкорова регулация на движенията, мисловната дейност, индивидуалните психо-аналитични способности и спортния интелект на волейболиста;
2. Кондиционната подготовка позволява да се изграждат модели на игрови реакции на състезателя, интегриращи в игрово ефективен физически и технико-тактически комплекс;
3. Кондиционната подготовка е реализиране на „майсторски” формиран от спортния педагог /треньор/ тренировъчен алгоритъм – краен резултат на алгоритъма е интегриране на всички /развити до високо ниво/ специфични за волейбола двигателни действия в съответни цялостни разигравания, обслужващи игровата стратегия.

В заключение бихме отбелязали, че успешно използваната през последните 7 години тренировъчна блокова схема, изградена от модулни тренировки, ни дава основание да определим кондиционната подготовка във волейбола като целенасочен процес на развитие на структурно-функционалните системи на организма и реализиране на физическите качества в психо-двигателни способности, обезпечаващи висококоординирана игрова ефективност. По същество, добрата кондиция говори за „енергийно-вибрационното” ниво на психо-двигателна подготвеност на самоорганизиращата се система спортист, осигуряващо оптимални условия за високо ефективна спортно-техническа изява в състезателна обстановка.