Двигателни качества, кондиция и квантова физика

Как се зароди идеята за разработване на методика за физическа подготовка, основана на закони на квантовата физика?

Темата за терминологията и това как да наричаме качествата сила, бързина и издръжливост – физически или двигателни, има дълга история в спортологията, обособена като наука от моя научен ръководител проф. Михаил Бъчваров.

Като млад асистент във ВИФ през 1980 год., дълго размишлявайки върху понятията, си създадох свое тълкувание.

Физическите качества свързвах с физиката на човека, т.е. с неговото физическо тяло от една страна и с физиката като наука, от друга. Казвах си, има хора генетически надарени с голяма сила без да са тренирали, или да са проявявали тази си сила чрез някакви движения, с които да я развият. Като ученик във физико- математическа паралелка в ПГ ”Саво Савов” гр. Пирдоп с изключителни учители по физика и математика, като Христина Камберова и Златка Костова (не си правя реклама на училището, защото си беше наистина от висок ранг), знаех както всеки, че силата е равна на масата по ускорението. Това ме навеждаше на мисълта, че силата е движещо се количество вещество, подобно на движещо се кълбо енергия, вътре и извън веществото.

Гимназиалните ми познания по физика, впрегнати в координирани кинаматико-динамични вериги на прости и сложни движения, изучавани по биомеханика във ВИФ, ми дадоха възможност да заключа, че качествата се изграждат чрез форматиране на вибрационно-информационни енергийни матрици (преструктуриране, преподреждане на движещи се молекули) в мускулните фибри, следствие на тренировъчното натоварване, т.е. на движението. В резултат на това става хипертрофиране, хиперплазия и преподреждане на активни белтъци и временно изграждане на следови структури, носещи нова целева информация. Така изградените качества, свързвах с целенасочените движения и вече ги разглеждах като двигателни, т.е. свързани с движенията на човека. По-късно „принципът на приоритета” ми показа пътя на работа за отделните двигателни качества – успоредно-последователния с приоритет върху едно качество, наречено в квантовата физика – атрактор.

Ако бях изучавал химия, анатомия, или физиология, най-вероятно щях да расъждавам от гледна точка на тези дисциплини, но така или иначе, те са в пряка връзка с двигателните качества. И така, след като се наложи да ги изучавам подробно във ВИФ, стигнах до извода, че отново се проявява квантов принцип – „на синергизма”. Той налагаше да се впрегнат разностранни знания в една посока, за които ми трябваха цели 35 години, за да стигна до оформяне на сегашната концепция за кондиционна подготовка. Не веднъж съм се питал, дали това нямаше да стане за 5 години, ако беше се формирал екип от тесни специалисти във ВИФ !?

Твърдо бях убеден обаче, че верния път е в синергиране и хармонизиране на знания и опит с крайна цел – мощно енергийно поле, а колкото е по-силно то, толкова повече начини и възможностти ще имам за реализация на концепцията. Убеждението ми почиваше и на друг квантов принцип – „а-теоремата на Джон Карди”, която гласеше, че „колкото по-силна е енергията, толкова повече броя начини съществуват, да бъдат възбудени повече квантови енергийни полета.

Изхождайки от тези принципи на квантовата физика, се наложи да си изградя нужната материална база с тренировъчни зали и апаратура за изследване, да си създам тренировъчни уреди и съоръжения, спортен клуб, да пътувам многократно до чужбина за обмяна на опит, да работя лично с елитни състезатели и на всичкото отгоре, да си регистрирам Колеж по спорт, където да се преподава и изучава програмата за кондиционна подготовка. От учещите в колежа ще спомена само имената на бившия национал по волейбол на Италия, Христо Златанов, живеещ в Пиаченца, на Антония Спасова, работеща по настоящем като треньор по волейбол с деца в Тренто (Италия), на Елисавета Шидерска, фитнес специалист в школата на Реал Мадрид. Това не е реклама, защото вече са факт в сегашно време.

Та, като стигнах до времената, трябва да спомена, че всичко се случва в сегашно време, на момента. Това означава че, сегашното състояние е следствие на минали дейности, които са се провеждали в сегашно време за тогавашния момент. Дори настоящия момент, докато четете моята история е вече минал и това което сте направили рефлектира в новия настоящ. По същата логика, настоящите действия влияят на резултата от бъдещите, които ще се проявят в тогавашното настояще. Както казва Айнщайн, „Единствената причина за времето, е за да не се случва всичко едновременно”. Така или иначе, действията са само в настоящето, а бъдещето и миналото са само в мислите ни. В тази връзка, ние бихме могли да ползваме само опитностти и да планираме, но в действителност всичко изковаваме в настоящия момент.

Така се научих да планирам тренировките само въобръжаемо в най-общ вид. Провеждането им се реализираше в детайли само в настоящето, докато се провежда тренировката. Забелязвах, че детайлите правят тренировката на 100% ефективна, както и това, че написването на тренировъчна програма за даден състезател от разстояние е практически невъзможно да сработи с най-висока ефикасност. Наистина работеща тренировка се формира в хода на заниманието и личната преценка на включваните в нея средства, както и тяхната дозировка и подредба я правят такава. Моделите, които изграждахме в дисертациите си са само ориентировъчни, а точните ни ги подсказва практиката. Моментният модел е валиден за днес, в сегашно време, а утре вече ще е друг и забележете, ние сами трябва да си го формираме, изхождайки от моментното състояние на състезателя и задачите които сме си поставили за решаване в тренировъчното занимание.

Такъв поглед върху въпроса на спортната подготовка ме задължаваше да чета, да уча и пак да уча, а разширявайки обсега на познанията ме докосваше все повече до сферата на незнанието. Оказа се вярна приказката, че „колкото повече знаеш, разбираш колко много незнаеш”! Познавайки бегло Теорията на хаоса си казвах, „Ако Едуард Лоренц е бил прав, то всичко ще се подреди и ще си дойде на мястото”. Организмът на човека е самоуправляваща се и самоорганизираща се система, затова той проявява и изборност и толерантност на прилаганите към него средства. Задачата ми беше да се опитам да ги подбера и прилагам по възможно най-правилния начин. Често усещах, че работим на ръба, на тънката граница между риска от травма, не на основните, а на спомагателните мускули – фиксатори, стабилизатори, антагонисти. Те са потърпевшите при повечето професионални състезатели, защото смятани за второстепенни, не им се обръща нужното внимание в тренировките. За да избегнем това при най-рисковите функционално-координационни тренировки с висока интензивност, винаги в началните етапи на подготовка използваме превантивно-стабилизиращите и равновесни упражнения, които постепенно усложняваме и динамизираме. Опитът ми показа, че те са носител на истинската превенция от травми и трябва да са неразривна част от ОФП. Последния ми случай с който мога да дам пример за това е подготовката на Матей Казийски през 2014-та година. Голямото разнообразие от средства и режими на мускулна работа, които използвахме в началните блокове на подготовка и постепенното им специализиране в нейния ход , му помогнаха да бъде един от най-комплексните и силни играчи на италианското първенство. Радостен съм, че неговия тим Тренто, премина в 2015 год. като водач в класирането на Италиянската волейболна серия А1.

Признавам си, че не съм чел и абзац от Библията и не съм набожен в общия разбираем смисъл. Дълбоко вярвам обаче, че в нея са описани много ценни съвети от мъдри хора, на разбираем за човека език, който въпреки това, едва ли би могъл да си обясни всички библейски понятия. Смятам, че светлината, добротата, радостта, благоденствието, любовта, определяни от библейските хора като Бог, съществува на срещуположния полюс на мрака, неблагополучието, скръбта, омразата, обособени под понятието Сатана. Двете срещуположности са в непрекъсната връзка, борба и едното без другото в нашия свят не може да съществува. В тях и между тях е движението и енергийните полета. От най-яркото до най-тъмното, вибрират кванти с различни честоти. Тези две поляризации имат взаимен досег, както познанието и незнанието. Ние сме тези които ще направят избора къде да се наместим. Изборът се провежда само в настоящето. Затова мисля, че кармата е следсвие на формиране на енергийно-информационни полета в даден настоящ момент. Конфигурираната вибрация резонира в следващите, бъдещи моменти, които стават настоящи някога. Дали „изчистването” на т. нар. кармични връзки, чрез преформатиране на информацията в нейния носител е възможно е от компетенцията на специалистите биоенерготерапевти. Аз лично мисля че е възможно, защото просто се преподреждат съществуващи (оформени в миналото) квантови структури, но това не е толкова просто за обикновения човек. Нали за това пък са шаманите, които не знаят кой е Айнщайн, но работят със законите на квантовата физика, без дори да са чували за тях. Но да не засягам тази тема!

Аз самият, 40 години използвам в тренировките си теорията на Макс Планк и формулата му, че енергията – E= h.V. Идеята му за елементарното количество енергия, наречено квант , отдавна ми показа, че многочасовото блъскане в залата, или на пистата е загуба на време. За да не бъда голословен, с липса на скромност от моя страна, съм поставил горните снимки в доказателство на това твърдение. Всеки от моя фитнес център знае, че не тренирам повече от три пъти седмично по 30 мин. Това прави един и половина часа седмично, или 6 часа месечно. Мисля, че е достатъчно и съвсем не много за всеки, който иска да бъде в добра кондиция и форма. За да се постигне такава ефективност и икономизация на време, обаче е нужно точното обмисляне и съвместяване на перфектно хармонизирани величини, формиращи връзката между съзнание-организъм с тренировъчно-възстановителния процес. В тази връзка трябваше да изуча поне, основите на храненето и допълващата роля на хранителните добавки.

Мислех си, че задача на тренировката е да се структурират нужните белтъчно-молекулярни решетки и оптимизира техния самоконтрол в порядък, с очакване на високи постижения. Заложената в индивида програма, записана на неговия хард диск – мозъка, който е и негова управляваща система, с изпълнител работната система – мускули и тяло, може да възпроизведе най-високи постижения, само при пълна хармония и синергия между споменатите елементи и околната среда. Както тренираме нашия състезател, може да очакваме, че и така ще се състезава.

Специфичните движения и най-вече комплексните, формират възможностите за изява на изгражданите двигателни качества при различни ситуации и поставени задачи., т.е така разбирах третото понятие – двигателни възможности. За първи път към практическото реализиране на идеята за целево трансформиране на двигателните качества във възможности, чрез поетапното им взаимно потенциране, пристъпих като кондиционен треньор на Националния ни отбор по баскетбол (мъже) през 1989 година. Тогава включих средствата на високоинтензивната функционално-координационна тренировка, която впоследствие нарекох „JK Fit Motion TNS Profesional”. Използването на подръчни тогава уреди, като гуми, ластици, конуси, маркери, препятствия, пудовки и кави ли не още приспособления и формирането с тях на цялостни двигателни комплекси, ми показа ефективността на такъв тип занимания и преноса им в игровите действия. Непознатата за онова време методика на функционална тренировка, мисля че даде своя скромен принос за класирането на отбора на 7-мо място на Европейското първенство в Загреб ( това остана и най-доброто класиране на мъжки национален отбор по баскетбол до момента). Няма да забравя как тогава един журналист писа, че баскетболистите ни се занимавали с „някакви си фитнес упражнения”! Те обаче, изпълнявани в специфични условия с топка, както и самата специална работа на старши треньора Кирил Семов, ми показаха че най-важния елемент от пъзела е „Трансформирането на двигателните качества в способности за ефективната им изява в състезателна обстановка”. Така си обяснявах четвъртия елемент, а именно – двигателните способности, които свързвах с ловкостта. Разглеждах я вече не като двигателно качество, а като способност свързана и със спортния интелект. Формирах мисловно- програмни моделни комплекси от сложни, близки до спецификата на игра поредица от движения, завършващи с упражнения при които тялото е извън баланс и равновесие, както е в завършващата фаза на стрелба с отскок в баскетбола, или забиване след отскок в безопорно положение на тялото при волейбола. Присъстваше задачата за бързо вземане на най-добро решение за отиграване на ситуация, за бърз и точен избор на възпроизводство на оптималната възможност и т.н.

Така по-късно формирах принципите „на стабилност и динамичност на системата трениращ-уред”, „на кондиционно потенциране”, „на целенасоченото разнообразие”, „на връзката мисъл-действие” и много други принципи и методи на тренировка, които приложих в системата за кондиционна подготовка във волейбола с начало, сезон 2008-2009 год. с Левски-Сиконко, станал шампион на България през 2009 год.; с четирикратните държавни шампиони Марек Юнион-Ивкони, в периода 2011 – 2015 год.; с шампионките ни по плажен волейбол Ася и Светла, през 2012 год.

Последното изпитание на методиката, или т.нар. програмен модел беше на Първите Европейски Олимпийски игри в Баку през юни 2015 год. Като кондиционен треньор на Олимпийския ни отбор разбирах прекрасно задачата за постигане на пълен вибро-информационен синхрон и баланс между състезатели, треньорски състав, тренировъчна и състезателна дейност. Това и сплотения колектив и силен дух на всеки един състезател (повечето от тях участващи за първи път на такъв висок форум), изявил възможностите си в игра на 100%, бяха в основата на успешното представяне на отбора и спечелването на сребърните медали.

В заключение бих казал, че добра система за кондиционна подготовка не може да се изгради, без отлично и детайлно познаване на средствата, техническото им изпълнение и методиката на тренировка от тежката атлетика, леката атлетика и функционално-координационната тренировка, без добро познаване на превантивно-стабилизиращите упражнения, тези за равновесие и баланс, кинезиотерапевтичните, за работа върху миофасциите и редица други неща.

Квантовата физика, чрез принципа на синергизма и хармонията, потвърди правилността на твърдението, че тренировъчното натоварване (катаболизъм), не може да бъде отделено от възстановяването (анаболизъм), с водещ елемент рационалното хранене. Двата процеса трябва да са в адекватност и в хармония помежду си, като анаболизма трябва да е надстройката с лек превес, за да има прогрес!

Много съм расъждавал върху въпроси свързани с вибро-информационния заряд на енергийната сфера в и около нашето тяло, за което споменах по-напред. Дали това кълбо от движещи се кванти, напускайки тялото с част от енергията си при психо-спиритични сеанси, самовнушение и преминаване на гама-вълнови вибрации, или клинична смърт, сме самите НИЕ, или само нашата енергийна матрица, или част от нея!? Едва ли прераждането е нашето ново АЗ, а само част от тази матрица конфигурирана с нови квантови полета от друг източник. Загиналото тяло, съхранявало приживе това енергийно поле, управлявано от неговия мозък, най-вероятно умира за да се даде възможност на ново начало на друг жив организъм, носещ белези и на предишния, но синергиран и потенциран от друго енергополе от кванти. Вероятно това е същността на усъвършенстването. Това е и същността на деградацията и регреса, ако синергията е между енергии с условно наречен обратен знак! Свидетели сме ежедневно на това явление в съвременния свят, вероято контролиран от някого … или от самите нас!?

Не твърдя, че моите расъждения са верни, те са си само мои и моля да бъда извинен за това че Ви отнех от времето, ако сте чели до тук!

Но още една гледна точка не е излишна, а точно тази ми помогна да реализирам концепцията си за кондиционирането в спорта и ежедневния живот.

За сега тя работи! А за да работи и утре, трябва някой да я доразвива!

Защото утре, докато се усетиме, току виж вече е СЕГА!