Тренираност и функционалност в спорта

Спортната тренировка е процес, при който се цели постигане състояние на повишена относително устойчива работоспособност на организма. Тази работоспособност може да бъде с общ характер, каквато е и целта на фитнес заниманията, допринасящи за подобряването на здравословния статус, комплексно развиване на физически качества, оптимално телесно тегло и мускулни пропорции с добра визия. Но тренировъчния процес може да бъде и целенасочено ориентиран към достигане на високофункционална по характер тренировъчно-състезателна работоспособност по пътя на сериозни системни по обем и интензивност натоварвания.

Добрата фитнес/тренировъчно-състезателна форма по същество означава стабилно добро здравословно състояние, психо-физиологически баланс и постигнато състояние на „вибрационно-енергийна хармония” с ежедневната реалност (адекватно реагиране спрямо изискванията на битово-професионалния-спортен живот). От аспект на реалната житейска практика и физическа подготвеност, във всички случаи това изисква начинаещия фитнесмен /спортист първоначално да се насочи към тип занимания с общ характер, независимо от вида на избрания от него спорт който ще практукува, т.е. да се акцентира върху общата двигателна активност с основна цел добро здраве и достатъчна функционална работоспособност. Затова именно тук отново възприемаме доброто здравословно състояние като задължителна предпоставка за безопасен и ефективен спортно-тренировъчен процес и респ. за планиране на рационални тренировки в програмите на фитнес-кондиционните специалисти. А очевидно, последните би трябвало добре да са запозати с функционалните (адаптационни) промени предизвикани от различните тренировъчни упражнения в „основните“ системи на организма – командна (мозъчно-нервна), работна (двигателния апарат) и обслужваща (кардио-респираторна). В условия на системни тренировъчни занимания, рационални по съдържание, обем и интензивност, адаптационните реакции във функционалните системи се развиват относително паралелно, но на фона на известно в „някаква степен“ приоритетно активиране на всяка една от системите в „ориентировъчно“ следната последователност: в командната система, в работната и в обслужващата системи.

Първоначална е реакцията на командната система в която се генерират адаптационни промени свързани с инервацията на мускулните влакна; това и обяснява  донякъде защо още в началото на силовите тренировки, мускулната сила нараства, докато масата на мускулите не.

Следват промени в работната система, т.е. в мускулните клетки на молекулярно ниво и изграждането на специфични белтъчни структури в системно активираните мускули, особено в условия на силови натоварвания; процесът на миофибрилна хипертрофия на мускулите е заедно с адекватни метаболитни промени (въглехидратни, протеинни и др.) е втория задействан механизъм на адаптационни промени. Тук е мястото да споменем, че учените и треньорите живо се интересуват от възможностите за трансформиране на един тип мускулни влакна в друг, въпрос разгледан и в учебника по фитнес. Във връза с това ще споменем за убедеността ни за съществуване на възможности за трансформиране на функции на мускулни влакна, т.е. за възможна преквалификация от една дисциплина в друга. В практиката на спорта лека атлетика например са налице редица случаи на преквалифициране от спринтовите в средните и от средните в дългите бягания, докато такива в обратна посока почти няма. Това се обяснява с възможностите на белите мускулни влакна от тип А, да придобиват функции присъщи на червените, но не и да се трансформират в червени вследствие на тренировки за издръжливост.

Известно е също, че бегачите на дълги разстояния и маратонците, стават добри ултрамаратонци, изграждайки изключителни възможности за икономичност на бягането, но ултрамаратинците не показват добри резултати дори в маратона, където се изискват по-големи мускулни напрежения. Въпреки че всеки тип мускулни влакна притежава предварително програмиран допустим вибрационно-честотен диапазон на реагиране и адаптируемост, то е възможно препрограмиране в посока на използваните тренировъчни въздействия. Генетичните заложби и генетичния код определят доколко това  е възможно, без излишна загуба на време и усилия с ниско КПД. Това показва, че мускулния строеж и структура (съотношение на типовете мускулни  фибри) е доказано точен ориентир за определяне на посоката на работа с цел висока функционална годност.

В подкрепа на уводната част на настоящия материал тълкуваща становището ни, че функцията не само на мускулните, а и на милиардите клетки, зависи от средата в която функционират, цитираме световноизвестния клетъчен биолог д-р Брус Липтън, д-р, носител на престижната награда “Goi Peace Award”, Япония:

„Човекът е общност от клетки и няма нито една функция в човешкото тяло, която да не присъства във всяка една клетка. Клетките всъщност са миниатюрни хора, работещи чрез своите над 100 хиляди различни протеини в тялото, които могат да се свързват помежду си. При сигнал от околната среда следва промяна на протеините и всъщност тяхното движение създава движение в живота, а неговото уравнение е следното:

„Сигнал – Протеин – Поведение“

Атомът е енергия, казва д-р Липтън, а ние сме създадени от атоми и също сме енергия“ (Lipton B., 2015).

Независимо от това, дали разсъжденията на д-р Липтън ще се възприемат за реално достоверни, бихме исказали мнение, че на състоянието на тренираност в конкретен спорт не трябва да се гледа еднопосочно, като на състояние на даден орган или система, а като на състояние на цялостен организъм, притежаващ нужните способности за успешна реализация на индивида в този спорт.

  Промени във функциите на обслужващата система.

Работата на мускулите се нуждае от своевременна доставка на енергия от съответен енергиен източник (кислород, макро и микронутриентен ресурс, който може да бъде осигурен чрез ефективна работа на кардиореспираторната система – по същество същата се алармира в две насоки: да осигурява енергойно-градивните нужди на работещите мускули и безусловно да развива механизмите на това осигуряване, съобразно условията които пораждат тренировъчните натоварвания чрез техните характеристики  (насоченост, интензивност, обем). Морфофункционалните промени по отношение на структурните елементи (органите) на обезпечаващата система са най-бавни по динамика, което и обяснява в частност, защо системата “JK Fit Motion”, използва от самото начало на подготовка (модул 1) кардиотренировките за аеробна издръжливост.

Въпреки известния асинхрон в развиването на функциите на визираните три системи, човешкият  организъм в своето единно цяло, координира биологичните процеси протичащи в него, в зависимост от насочеността на системната тренировъчна работа, ангажираща и съответен тип мускулни влакна, специфично подсигуряващи се енерго- ензимно и хормонално. Хармонията в работата на триадата посочени системи в организма се управлява освен от сигнали във, така и от сигнали извън клетката, което обвързва процеса на нарастване на тренираността с всички влияния в околната среда, вкл. и от психологично естество. Следователно, прогресивното развитие на нивото на  тренираност е еволюираща по същество функционалност на човешкия организъм като комплексна система, в следствие противопоставянето й (адаптирането й, според действащата теория) спрямо обема и интензивността на системно задълбочаващ се тренировъчно-стресов дискомфорт.

Мускулите са тези звена от системата, на които пък се пада отговорността да реализират движенията, затова в настоящото помагало се объща такова голямо внимание върху енергийно-вибрационния им потенциал и тяхната функционалност.

Мускулните движения са сложни и различно енергийно обезпечени и се осъществяват от множество мускули, работещи едновременно в различни биомеханични режими – преодоляващ, задържащ, отстъпващ в смесен режим на енергийно осигуряване, при различен химизъм и метаболизъм, и редица други процеси, част от които все още не напълно обясними от научна гледна точка. Във връзка с това възниква въпрос – възможно ли е да разглеждаме деференцирано отделни частни процеси и състояния, отнасящи се например само до мускулната сила?

  Силата сама по себе си, може да е от огромно значение и в същото време да е величина без значение, ако не се разглежда като функционално обвързана с изпълнението на спортно-състезателните движения (особено с това на някои от тях).

Функционалната обвързаност на силата е от решаваща важност за тренираността и респ. за хармоничната функционална цялост на индивида.

Стресовите тренировъчни натоварвания принуждават системите и органите, вкл. мускулите към които са адресирани да функционират в условно казано „неблагоприятна за тях среда“, което от своя страна задейства съответни противодействащи/адаптивни механизми – целта на последните е да възстановят баланса между функциите на организма при новите условия (условията на натоварвания).

Нарушаването (катаболизъм) и възстановяването (анаболизъм) са противоположни, взаимнообусловени и жизнено необходими процеси от единния тренировъчно-възстановителен процес. Разсъжденията ни насочват към извода, че функциите са зависими величини от състоянията, които пък състояния е необходимо да се променят чрез нови функции, стимулирани от съответни дразнители – физически натоварвания. На преден план в тренировъчния процес излиза функционалната значимост на упражненията, променящи средата в която функционира работната система възпроизвеждаща движенията.

Изводът, че функцията гради органа е направен от Ламарк, а канадският учен Ханс Селие /1936/ пише, че „Жизнената дейност на всеки организъм е в процес на адаптация към заобикалящата го среда. Определено ниво на стрес е програмирано от еволюцията и без него човечеството не би оцеляло”. Живият организъм притежава способността да се адаптира към стресови дразнители, въпреки че Селие не е имал в предвид физическите натоварвания (Матвеев Л., 1964, Stone и кол., 2004). Същността на този процес се състои в активизиране /при стресиране на организма/ на неговата хипоталамо-хипофизо-адренална система – в частност при интензивни физически натоварвания; като механизъм за преодоляване на стреса: повишава се концентрацията на адреналина в кръвта и се усилва дейността на кръвообращението, дишането, ензимната активност и останалите системи от органи, активизират се кислородно-транспортните функции на червените кръвни клетки /еритроцити/ и окислителните процеси в митохондриите, интензифицира се метаболизма /обменните процеси/ и се стимулира синтезът на гликоген, в мускулите се формират специфични белтъчни матрици, променя се вибрационно-енергийния потенциал на клетката и  др.

Функционалността дава частичен отговор и на въпроса – до колко е възможно използването на достигнатия психо-двигателен потенциал?

Практиката изобилства с примери показващи, как индивиди с голям потенциал сила, бързина или издръжливост не могат да се реализират и на 50%, което ги прави нискоефективни като състезатели. Следователно, коефициентът на полезно действие – КПД придобива особено значение в съвременния спорт, особено що се касае до изравнени възможности. Големи възможности не означава големи способности за спортна изява. Липсата на способности пък, може да означава нереализиран потенциал по време на състезание. Практиката не едократно ни е показвала, че състезатели и отбори с по-малки възможности и лимитирани двигателни качества, побеждават по-силни противници с ефективна игра чрез пълна изява на моментните си възможностите. Способността да се покаже възможно най-голям процент от качеството на притежавания психо-моторен ресурс, е печеливия ход по време на състезания в повечето случаи.

Физическото развитие е подчинено на строги биологични закони. Но само съобразяването със специфичните особености и наличните адаптивни резерви на организма при прилагане на различни типове тренировъчни въздействия, би могло да дефинира или не спортиста като такъв с някаква налична степен на тренируемост. понятие използвано в лекциите, които изнасяше през 1978 год. проф. Никола Хаджиев. Имено тя като „гъвкаво индивидуално състояние“ би позволила ефективност на цялостния тренировъчно-възстановителен процес, но само на фона на ефикасно използван функционален потенциал, предлаган от съответни тренировъчни упражнения.

На фиг.1 (по https://codycordeiro.com, 2015) е показан многогодишния процес на силова и интегрална подготовка съобразно нивото на индивидуалния генетичен потенциал:

В крайна сметка, физическите упражнения поставят началото за спортно-двигателно развитие и усъвършенстване, но и прекъсването на използването им, бележи края му!

Физическите упражнения са носители на тренировъчни ефективностти, зависещи от техния характер, насоченост на въздействие, интензитет, тренируемост на състезателя и др.

Знанията на кондиционния треньор, как да използва целия арсенал от средства са от значение, тъй като различните системи от органи, в частност и мускулите, имат различна степен на тренируемост и резерв адаптивност. Последното се отнася и за двигателните качества – известно е например, че силата може да нараства в по-голяма степен, и по-бързо в сравнение с бързината.

Следователно, изграждането на стабилно състояние на тренираност зависи в голяма степен от умението на специалиста да балансира и хармонизира хетерохронно протичащите процеси в трениращия организъм. Умелото физиологично „вплитане“ на тренировъчно-потенцираща ефективност на определен тип тренировъчни натоварвания в органичната белтъчнофункционираща среда на човешкия организъм има за цел да провокира максимално разгръщане на адаптационния потенциал на спортиста. Тренираността като динамично състояние ще зависи от диапазона на ефективно въздействие на използваните средства върху изгражданите психо-моторни качества и способности за тяхното практическо реализиране.

Със започване на силови тренировки, горните крайници хипертрофират преди долните крайници (Mulligan, S., Fleck, S., Gordon, S., Koziris L., 1996). Едни мускули са по-адаптивни към силови натоварвания от други. Тяхната адаптивност, респективно развиване се променя, като с повишаване на спортното майсторство се увеличава силата предимно на тясно ангажираните мускули и мускулни групи в специалното двигателно действие. Тези мускули, осигуряващи специалната работоспособност започват да се различават по силови показатели от спомагателните, което променя междумускулната организация при функционирането на работната система. Същото се отнася и за реадаптацията, или загубата на функциите на противодействащите механизми. Разлика в мускулна хипертрофия е налице и в следствие използване на различни тренировъчни методики (Bickel S., Slade J., Mahoney E., Haddad F., Dudley G., Adams G., 2005). Въпросът се свежда до начина на експлоатиране на отделните органи и системи. Така че, изграждането на стабилно състояние на тренираност зависи от умението на специалиста да балансира и хармонизира хетерохронно протичащи процеси на всички нива.

Ползвана литература:

Bickel S., Slade J., Mahoney E., Haddad F., Dudley G., Adams G., Time course of molecular responses of human skeletal muscle to acute bouts of resistance exercise. J Appl Physiol 98: 482–488, 2005

Lipton B., The Biology of Belif – 10^th edition, 2015

Mulligan, S., Fleck, S., Gordon, S., Koziris L., Influence of resistance exercise volume on serum growth hormone and cortisol concentrations in women. J Strength Cond Res 10: 256–262, 1996

Карабиберов Ю., Кондиционната подготовка в спорта, Електронен учебник, Колеж по спорт „Био Фит“, 2018