Специфични тренировъчни натоварвания

Специфичните силови натоварвания водят до разграждането на специфични белтъци, т.е. до специфични метаболитни продукти. Същите играят основна роля в последващите процеси на изграждане на специфични за съответната тренировъчна методика белтъчни структури и ензимна активност, ускоряваща синтеза на ДНК и влияеща върху хормоналния отговор и т.н. Когато системно се натоварват определени мускулни влакна, към тях приоритетно отиват и пластично-енергийните ресурси на организма, с резултат изграждане и на нови влакна от същия тип.

Изследванията на руските учени Тамара Сахно и Виктор Карабасов и техния микробиологичен метод за превръщане (трансформиране) на химични елементи, изотопи и микроорганизми в други, чрез промяна на тяхната поляризация (Руски патент – RU 2563511, 2014 г.) показва, че микроорганизмите имат положителен или отрицателен заряд, който зависи от физиологичното състояние на клетките и електро-кинетичните характеристики на средата (разтвора) в която са те. Микроорганизмите имат способността да абсорбират йонно-химически елементи от разтвора – напр. отрицателно заредените притеглят алфа частици и протони, а положително заредените притеглят електрони, като ги отнасят до други химически елементи. Така се формират нови химически елементи и микроорганизми, а процесът наречен „трансмутация“ се управлява чрез изменение на заряда и отдаване на електрони и протони. Това, отнесено към средата в организма на човека, хипотетично може да предположи, че промяната в химизма в мускулните клетки следствие работата им при натрупвана умора, и по-специално изчерпване на водорода, калция, натрия, калия, кислорода и др., може да бъде възобновявано. Този регенериращ процес вероятно може да се осъществи от трансмутация на участващите микроелементи в наличната флуидна среда в която се провеждат деполяритивните съкратителни процеси. Без да ви ангажираме с абсолютна достоверност на изложените предположения считаме, че е дошло времето да се разбере, че информацията сведена до мускулните клетки и променяните заряди следствие различните по характер тренировъчни натоварвания, трябва да бъде „изчистена от шумове“, т.е. да е специализирана и без излишни нискоефективни въздействия и губене на време. Генетичния код ще „отключи“ програмираните способности на организма да формира енергийно-вибрационни структури от миофибрили (т. нар. от нас белтъчни матрици) с точно определени функции. Тази хипотеза се опитваме да докажем с „принципа на целенасоченото разнообразие“, обяснен в книгата ни „Фитнесът“, 2017.

Бихме искали да подчертаем, че формирането на специфични активни белтъчни матрици, носещи информация за специфични функции на мускулните фибри, се създават в наследствения материал – ДНК (дезоксирибонуклеиновата киселина) на човека, структурирана от 23 двойки хромозоми. Формирането на матриците от гени е сложен процес, протичащ в клетките обозначаван като генна експресия (фиг.1). Информацията която се изпраща от тренировъчните въздействия към ДНК се записва, като оставя своите следови ефекти в ядрото на клетката. Впоследствие тази информация се прехвърля в междинна молекула РНК (матрична- рибонуклеинова киселина), формираща се чрез процеса транскрипция, като се използва само една „смислена верига“ на ДНК като модел. След това м-РНК се транспортира до цитоплазмата на клетката където се разчита, или „транслира“ в протеин. Целят процес на транслация изисква сложни органели в клетката, наричани рибозоми и РНК молекули наричани „транспортни“(т-РНК). Рибозомите действат като скеле, придържайки м-РНК на правилната позиция, за да може да бъде разчетена от т-РНК, които носят аминокиселини. В този процес аминокиселините се свързват помежду си, образувайки протеин, който е бил първоначално закодиран в ДНК (Amgen Inc – ДНК, РНК и протеините, 2014). Видът РНК, който пренася информацията за протеин от ДНК от ядрото към цитоплазмата се нарича още информационна РНК (и-РНК).

Обяснения процес на формиране на белтъци е следствие от характера и спецификата на тренировъчните натоварвания въздействащи върху ДНК в клетъчните ядра, от своя страна ДНК върху РНК и като следствие изграждане на протеин от РНК в цитоплазмата на клетките.

ДНК – Фиг. 1
РНА – Фиг. 2

В контекста на горното, вграждането и единството на молекулярната биология и квантовата механика ни даде възможност да направим опит, да разглеждаме процеса на формиране на „специфични активни белтъчни матрици“ (структури), като „триединство на вещество – енергия – информация“.

На тази основа се формират и основните двигателни качества сила, бързина и издръжливост, както и способностите за ефективното им използване в спорта и живота на човека.

Процесът на вграждане на вибрационно-информационни енергийни полета с различна честотна характеристика, разгледан в книгата ни „Кондиционната подготовка във волейбола“, 2016, като „квантово вплитане“, обяснява концепцията ни за успоредност, но с последователна приоритетна насоченост на тренировъчната работа по блокове. Всяко от средствата, или форми за въздействие в блоковете, като носители на точни кодирани сигнали се „вплита“ в предходните, оставяйки следи на специфични ефекти, задължаващи организма да самоорганизира и формира ново качествено състояние с усъвършенствани функции. Считаме, че математическата точност на подредба на белтъчно- матричните носители на тези функции съдържат белези на спецификата на всяко едно от използваните тренировъчни въздействия, затова същите трябва детайлно да се познават и интелигентно да се прилагат. В крайна сметка кодово записаната и разчитана белтъчно – матрична информация се проявява функционално от организма и в частност от мускулните клетки.

Как се преструктурира подредбата на аминокиселините за да изградят белтъчни структури със специфични функции, обяснява Експериментът на Doeke R. Hekstra:
Съществуващите белтъчни матрици в мускулите придобиват определена функция, следствие взаимодействието на модела на действащите в мускула сили (напрежения, възпроизвеждащи биомеханичната картина на движенията) и координираното движение на аминокиселините, предизвикано от промени в поляризацията на електрическото поле ( Hekstra R., White K., Socolish M., Henning R., Srajer V., Ranganathan R., 2015. 202015 Sciences, Harvard University, USA).

Авторите експериментално доказват, че насочването на силни електрически импулси към белтъчни кристали (наблюдавано чрез рентгенова кристалография) води до структурни (пространствено-времеви) промени в протеините. Белтъчните кристали толерират високочестотни електрически импулси, достатъчно силни за да управляват съгласувани движения с времетраене под микросекунда. Едва доловимите индуцирани движения включват различни физични механизми, проявяващи се чрез структурата на протеина.

Фиг. 3 показва структурните промени в белтъците, следствие на поетапно генерирано електрическо поле (a-f променящи се модели съобразно преразпределението на плътността на електроните в молекулите):
Белтъци – промени

Фиг. 3

Глобалния модел на „електрически поляризиране – индуцирани движения“ съответства на естествено предизвиканите структурни промени в белтъчно-функционалните мускулни матрици. Това потвърждава становището ни за целесъобразността от специализиране на тренировъчните натоварвания, чрез функционално-координационните форми за въздействие от системата „JK Fit Motion”.

Научните открития не спират дотук. Считаме, че те трябва да са приоритет на научните работници, които да обяснят по какъв начин се формират специфични белтъчни матрици от различни конфигурации на аминокиселини, следствие целенасочено поднесени към мускулите енергийно-информационни въздействия – упражнения. Познаването на характеристиките и ефективността от прилагането на тези упражнения, помага през последните 12 години на специалистите от JK GYM Nautilus, в работата им с елитни спортисти от националните гарнитури на България.