Кондиционната подготовка в спортните игри

по тренировъчната система “JK Fit Motion-Profesional”

доц.  Юлиан Карабиберов, доктор

катедра “Лека атлетика” при НСА “Васил Левски”

основател и директор на Колеж по спорт „Био Фит”

 

          Развитието на спорта в наши дни, поставя нови изисквания  в подхода към организацията на тренировъчните натоварвания и в частност към методиката на подготовка. Това предполага вникване в интимната същност на функциониране на клетките на човешкия организъм като цялостна система – вникване в спецификата на проявление на енергийния й потенциал и на промените в него в условия на натоварвания с различна тренировъчна насоченост. Всичко отбелязано лежи в основата на съвременната концепция на кондиционната подготовка в сферата на високото спортно майсторство, почиваща  и  върху някои  постановки  на  квантовата физика.

  С цел оптимизиране на кондиционната подготовка е разработена иновативна блокова схема на тренировъчна работа съдържаща модулни тренировъчни комплекси,  базирани върху предложени от автора принципи и методи, като:

-          Принципа на “кондиционно потенциране на мускулно-двигателния синергизъм”,  чието практическо реализиране има за резултат последействащи позитивни ефекти на едни двигателни качества върху развитието на други;

-          Принципа на “ целенасоченото разнообразие”, изискващ  специфично развитие на съответни двигателни качества и способности  съобразно индивидуалността на състезателя, чрез използване на реално ефективни за целта средства;

-          Принципа на  “стабилност и динамичност на системата трениращ-уред”, поставящ изискването за тяхното прецизно синхронизиране в синергиран двигателен комплекс, при който трениращ и уред са в динамично единство и хармония.

 Използвани са и други авторски принципи, като тези на “връзката мисъл-действие”, на “свободния ход в силовото натоварване”, на “приоритета и равновесието”,  известния принцип на „единство на физическа и техническа подготовка” и други, описани в специално авторско ръководство.

 

  

 

Методи:

- серийно интервално натоварване на малки и големи антагонистични мускулни групи”, състоящо се в изпълнение по интервалния метод на серии комбинирани силови упражнения за големи и малки мускулни групи, като една серия включва изпълнението на две упражнения за големи мускулни групи – напр. гърди и гръб, последвана от серия упражнения за малки групи – бицепси и трицепси, отново големи мускулни групи, напр. предна и задна част на бедрата и т.н.;

- „бавнодинамичен кръгов метод на тренировка (4х10+)”, същността на който е: избират се 10 основни упражнения – за кръгово изпълнение, всяко от които включва 10 повторения; продължителността на единичното движение е 10 сек. – работа в преодоляващ режим /концентрична фаза/ 4 сек., а в отстъпващ /ексцентрична фаза – 6 сек., или сумарно продължителността на серията(подхода) е 10 сек.; втората част – аеробно натоварване по еднократния равномерен или променлив метод в зоната на изграждащата интензивност;

 - “метод на интензифициране на мускулните усилия чрез работа с един крайник в ексцентричната фаза, - трениране с един крайник позволява по-добра концентрация на вниманието и участието на повече двигателни единици /ДЕ/, отколкото при натоварване на двата крайника едновременно; този метод изисква: трениране в ексцентричната фаза на движенията с 40% по-голямо съпротивление от максималното, което може да се преодолее еднократно в концентричната; трениране на машини с променливо съпротивление, обезпечаващи участието на възможно най-голям обем ДЕ по цялото протежение на движението в пълния му диапазон; трениране по “бавнодинамичния метод” с 6-секундни ексцентрични контролирани контракции / бавни движения при работа на мускулите в отстъпващ режим/. Много важно условие, свързано с безопасността на двигателния апарат е да се тренира на специализирани машини, работещи на изокинетичен принцип, което обезпечава прецизно моделиране на движенията в биомеханичен план;

- “метод на серийно редуване на изотонични и изокинетични съкращения”, същността на който е след изпълнение до отказ на дадено упражнение със свободна тежест и почивка от 30 сек., да се пристъпи към изпълнение на същото упражнение отново до отказ, но на машина работеща на изокинетичен принцип.

  При разработване на програмния продукт е използвана “стратегия на успоредно-последователно развитие на физическите качества /свързани с физиката на човека/, тяхното прерастване в двигателни качества /рефлектиращи в съответни движения/, последващото им надграждане във възможности за проявлението им, с краен  резултат, тяхното трансформиране в способности за изява в състезателни обстановки”.

   Предлаганата тренировъчна схема обхваща преимуществено целенасочената поетапна  тренировъчна работа за развитие на едно или повече определени качества, формирайки функционални основи за усъвършенстване и на други още по-тясно специализирани, имащи значение за играта/вж. и атрактор на стр.4/.  Отдавайки дължимото на общофизическата подготовка и особеното й значение за превенцията  от спортни травми и поддържането на  здравето( а като функция на природата, здравето на всеки организъм предполага той да бъде в състояние на постоянна функционална връзка и вибрационно-енергийна хармония  със заобикалящата го среда),  застъпваме становището за целесъобразна  тренировъчна работа върху всички двигателни качества във всеки етап от подготовката. Освен това, стриктно изискване е не само осигуряването на моментно положително тренировъчно въздействие, но и на посттренировъчен /последействащ тренировъчен ефект/ от вече използвани средства върху следващите, които ще бъдат използвани. Така се осигурява наслагване на тренировъчни ефекти и възможност за взаимно потенциране на изгражданите двигателни качества. Този “синергично-потенциращ подход” би обезпечил на състезателите възможност да поддържат продължително време достигнато ниво на тренираност, респ. и на спортна форма, особено на фона на рационално включвани кратки разтоварващи тренировъчни микроцикли.

        С въведените тренировъчно-игрови модули, съдържащи структорно гъвкаво подредени комплекси от упражнения, се цели постигане на оптимално, но не задължително максимално ниво на развитие на двигателните качества. Именно на такава основа /в крайна сметка/ се потенцират максимално тези от качествата, които се явяват относително най-значими по ефективност в спортните игри; в частност, става въпрос за ловкостта /силова, скоростна/, способност безусловно обвързана с необходимостта от изпълнение  в игрите на вариативно възникващи „сложни игрови действия”. Практически това означава, че във всеки един тренировъчен етап следва да намират място тренировки, моделиращи състезателни условия.

     В разработената концепция се използва индивидуалния подход на работа, в зависимост от генетичните дадености на състезателите. Във връзка с това, последните са диференцирани в два основни типа – силов и скоростен.
 

   Формирането на умения при игра с топка динамично да се използва натрупания вече силово-скоростен потенциал и то  успоредно с изграждането на специални тактико-технически навици, е заложено във всеки от предложените тренировъчни модули; същите са конструирани на база на три спортно-физиологични принципа:

1. Кондиционната подготовка по същество тясно се свързва с мозъчно-коровата и подкорова регулация на движенията, мисловната дейност, индивидуалните психо-аналитични способности и спортния интелект на спортиста;

2. Кондиционната подготовка позволява да се изграждат модели на игрови реакции на състезателя, интегриращи в игрово ефективен комплекс, изграждащ се във физическата и технико-тактическата  тренировка;

3. Кондиционната подготовка по същество означава реализиране на „майсторски” формиран от спортния педагог /треньор/ тренировъчен алгоритъм. Негов краен резултат е интегрирането на всички /развити до високо ниво/ специфични за спорта двигателни действия в съответни цялостни разигравания, обслужващи игровата стратегия.

 

      Успешно използваната през последните  6 години блокова схема, изградена от модулни тренировки, дава основание да се определи кондиционната подготовка в спортните игри, като целенасочен организационен процес на развитие на структорно-функционалните системи на организма и трансформиране на физическите качества в психо-двигателни способности, обезпечаващи висока координация на двигателните действия и респ.  игрова ефективност. Кондицията от своя страна е, това енергийно-вибрационно състояние и степен на психо-двигателна подготвеност на самоорганизиращата се система-спортист, което осигурява оптималните условия за високо ниво на спортно-техническа изява в състезателна обстановка.

   Концепцията за кондиционна подготовка е развита на база теоритични разсъждения върху закони от квантовата физика -  разсъжденията показват как в резултат на тренировъчните въздействия  генерираните /в здрав организъм/  “тъканно-структурни вибрации /електромагнитни вълни като  енергиен поток /”  достигат по мощ своята кулминация във функциониращата мускулна клетка.  В биологично самоорганизиращата  /и саморегулиращата/ се система “организъм-спортист”, на принципа на последователно предаване, резонанс и синхронизация на генерираните от нервно-мускулните структури електромагнитни вълни, се изгражда “адекватна функционална структура” запаметяваща информация за реализиращата се мускулна функция /Пени Феникс Дубро - “функционално-структурно калибрираща решетка”.

      В настоящия материал използваме понятието физически качества /сила, бързина и издръжливост/. Тъй като същите са в хиперболична зависимост, в процеса на тренировъчната подготовка те се характеризират с относителна асинхронност в развитието им. Тази асинхронност диктува и специфичната конфигурация на представената графична пирамида във всеки блок на подготовка.

    Тренировъчните средства използвани в програмите са по характер общи, специфични и специални с локално, регионално и глобално въздействие – визират се средства от тежката атлетика(силови), от леката атлетика(скоростно-силови и скоростни) и от функционално-координационната тренировка по системата “JK Fit Motion TNS”, последователно и успоредно застъпени по блокове. Характерните за последните два блока функционално-координационни средства формиращи движенията в комплекси, са взаимно потенцирани и синергирани в анатомично-биомеханичен и биохимично-физиологичен план с цел възможно най-добро изпълнение на конкретна, сложна двигателна задача. Използвани са и превантивно-стабилизиращи упражнения, такива за координация, още за равновесна устойчивост и баланс, за третиране на миофасциите, стречинг и др.

 

 Цялостната програма е изградена от 7  блока, всеки със специфична характеристика, както следва:

БЛОК 1 (базов), Основен атрактор – СИЛА

 Цел и задачи:

     - Развитие на локална и регионална сила и силова издръжливост (СИ) на базата на предимно саркоплазмена хипертрофия; разучаване и усъвършенстване на правилната техника на упражненията чрез по-бавни движения; ОФП с цел превенция от травми и подготовка на отделните мускули за по-интензивни натоварвания;

Блок 2 (силов), Основен атрактор – СИЛА

             Цел:  Развитие на максималната сила на базата на подобряване на нервно-мускулната координация и          миофибрилна хипертрофия;

 

                               Блок 3 (скоростно-силов), Основен атрактор – ВЗРИВНА СИЛА

             Цел: Развитие на сила и скорост (трансформиране на силата в скорост);

 

                               Блок 4 (трансформиращ), Основен атрактор – БЪРЗИНА

               Цел: Развитие на скорост/сила, отскокливост, бързина/;

 

                               Блок 5 (подвеждащ), Основен атрактор – СКОКОВА и СКОРОСТНА ИЗДРЪЖЛИВОСТ

               Цел: Развитие на ловкост, скокова и скоростно-силова издръжливост, поддържане на бързината.

                        Трансформиране на двигателните качества в способности за ефективно  изпълнение на игрови действия.

           

                               Блок 6 ( поддържащ), Основен атрактор – ЛОВКОСТ

               Цел: Поддържане нивото на ловкоста и изграждане на способност за бързо, точно и ефективно реализиране на разнообразни специфични двигателни действия в игрова обстановка.

 

                               Блок 7 (възстановителен), Основен атрактор – АЕРОБНА ИЗДРЪЖЛИВОСТ

               Цел:   възстановяване и функционално презареждане /компенсиране/ на организма, подложен на нервно напрежение и енергийно изчерпване през състезателния период;

 

 

      Точките на пирамидата, бележещи нивото на всяко от качествата в отделните блокове, характеризират фазовата траектория на преминаване от едно качествено състояние на системата в друго. Тази поетапна пренастройка, означавана в квантовата физика, “бифуркация”( лат. bifurcus-раздвоен), подчертава нестабилността на системата и във връзка с това възможността за нейна “психо-мускулна синергична реорганизация”, следствие тренировъчни въздействия.

    В настоящата разработка, организмът на човека се разглежда като “динамична система с информационно поведение”( Б.Кадомцев 1990) . Съгласно тази концепция, в процеса на саморегулация на оргаанизма се осъществява притегляне на различните тренировъчно формиращи се структорно-функционални системи (траектории) от тази с относително най-висока  функционална устойчивост. В “теорията на хаоса” притеглящата система се нарича атрактор (от англ. to attract – притеглям). Атракторът носи основните белези на функционална способност, но в същото време притеглените от него различни тренировъчно изграждани структорни елементи също оставят повече или по-малко следи. Така в смисъла на механизма “transfer of training” се формира нова, “физиологично адаптирана функционална система”; А.Ухтомски посочва (цитат по М. Гъдев – дисертационен труд, 2014), че всяка система има своя доминанта, носеща информация за поведението.  “Принципът на доминантата” е следван в нашите програми, като приоритетно е възприета работата за едно физическо качество в тренировката и дори в отделния блок. Това говори, че програмите ни преследват не само общо развитие на физическите качества, но едновременно с това и целенасочено решаване на специфични двигателни задачи.  Спецификата в тренировъчните ни програми обединява елементите на системата в едно цяло с характерно за нея поведение.  

   Вътре в  отделните тренировъчни блокове промените са постепенни, докато тези между тях, са скокообразни. Преминаването към  новото качествено състояние става в точката на изгубване на стабилност на системата /обяснено от квантовата физика като “точка на относителна флуктация”/  - от аспект на практиката, това говори за възможността, всяко по-значително колебание в нивата на силата, бързината и издръжливостта да доведе до дестабилизиране на системата.

   С асинхронното, фазово развитие на физическите качества се формира триизмерна деформация, изкривяване на пирамидата, която се разширява и свива по специфичен за всеки блок  начин.  В резултат на 5- 7 последователни целенасочени стресови тренировки за дадено качество се преминава в ново състояние на работен режим, основан на нова “синергична организация на динамичния силов спектър”на нервно-мускулния апарат".

                                                                           

                                                   

   Шесте блока са белязани фигуративно със 6 типа пирамиди (бифуркации), формиращи 6 “функционални модела”притежаващи специфична “бифуркационна памет”.  Всеки модел е в състояние на относително равновесие (временна адаптация), изразена на графиката с отправните точки върху пирамидалните повърхности, образувани от нивата на силата, бързината и издръжливостта.

 Постепенното изменение на модела на пирамидите в шесте блока, следствие  тренировъчните въздействия, води до целенасочени фазови деформации, изразяващи се в промяна на пространствено-времевите му характеристики, бележещи новите качествени изменения на динамико-кинематичните параметри на движенията. Отначало процесът е свързан с разширяване на техния фазов обем, а това означава, че в условия на тренировъчно разнообразие широко се застъпват средствата на общо физическата подготовка. Колкото по-големи са възможностите в това отношение, толкова по-големи са и тези за формиране на нови типове взаимовръзки и адаптируемост на базата на синергичния подход. С напредване на подготовката по блокове, фазовия обем се стеснява, като постепенно атракторите на относително неустойчивата система се сливат в едина основна функционално стабилна структура в последния 6-ти блок от нашата схема. Така се осъществява поетапния преход на физическите качества в двигателни възможности и способности за тяхната ефективна реализация в игрова обстановка.  Впрочем, относително стесняване на модела се програмира в края на всеки от шесте блока. Така формираното разнообразие от средства в началото на всеки блок, постепенно се намалява до най-значимите и полезни за развитието на основното за блока двигателно качество (основен атрактор).  С цел поддържане напр. на базовото качество- силата, броя на използваните неспецифични средства в последния, 6-ти блок се свежда до 3-4.

  (Въпреки че говорим за успоредност в развитието на физическите качества, то само едно за дадения блок е ключово (основен атрактор). Достигането на определено ниво в развитието му, “отключва” прехода към новото качествено състояние на психо-моторна подготвеност. В първи и втори блок това качество е силата, в трети е взривната сила, в четвърти- бързината, в пети- скоковата и скоростната издръжливост, в шести- ловкоста, като способност интегрираща постигнатото в предходните блокове).

  Моделът на многогодишна подготовка има спираловиден характер, което показва известната цикличност на използваните тренировъчни средства и методи.

    В  специални две ръководства, на примера на волейболната игра и кондиционния фитнес са посочени модулните тренировъчни комплекси; средствата и технологията на работа по блокове; направена е теоритична обосновка на методиката за развитие на двигателните качества и способности; на съдържанието и структурата на подготвителната, основната и заключителната част на тренировъчното занимание; техниката на изпълнение на силовите, лекоатлетическите и функционално-координационните упражнения и тези за стабилизация, превенция и баланс; дишането, пазенето и мерките за безопасност и др . Ръководствата са разработени за нуждите на играта волейбол и фитнеса и са озаглавени съответно “Кондиционната подготовка във волейбола” (в съавторство с Найден Найденов)  и “Фитнесът”, издания 2016 година. В първото ръководство са изложени и резултатите от проведената научно-експериментална работа, като обективен доказателствен материал за промените в нивата на развитие на основните двигателни качества.

   Системата се нарича още JK Fit Motion TNS (Training- Nutrition System), тъй като към нея има прилежащи програми за хранене и специално създадени от автора хранителни добавки. Практическата и част е разработена и експериментирана на територията на обектите на JK Fitness LTD.   

           Материално обезпечаване:

     За обезпечаване на програмния продукт, на територията на JK GYM Nautilus, гр. София, бул. България, кв. Манастирски ливади (ЖК Бокар 33), беше изградена специализирана комплексна тренировъчна зала за силова, лекоатлетическа и функционалнo-координационна тренировка, оборудвана с авторски съоръжения и уреди, комплексна станция Clock 12 на американската фирма Quincy, свободни тежести, механични кардиоуреди и др.

  За нуждите на процеса на тестиране и  контрол на подготовката, JK Fitness LTD, закупи тестова апаратура:  “Achillex-jump”n run” на Humotion (Германия); Sensorize (Италия); Multi Sport Speed Radar (Англия); Alatech Heart Monitor MB100 (Тайван);  In Body 3 на Bio Spase (Корея); уреди за ръчна и станова динамометрия на MSD (Белгия) и др. (за повече информация виж: тренировъчна база)

 

     Практическа реализация на концепцията:

    Цялостната програма е експериментирана и практически реализирана научна концепция.  Експериментирана е с три български отбора по волейбол: на Левски-Сиконко /2009-10 г./, Марек Юнион- Ивкони гр. Дупница /2011-15 г./ и двойката по плажен волейбол жени Ася Динова– Светла Ангелова /2012 г./, всички станали шампиони на България.

   По програмата са работили и Добрияна Рабаджиева 2014 год., Страшимира Филипова 2015 год., Матей Казийски 2013-2015 год., както и редица други изявени спортисти от други спортове – Олимпийската шампионка по стрелба Мария Гроздева, Европейската шампионка по автомобилизъм Екатерина Стратиева, най-добрият български състезател по голф Любомир Костов и други състезатели от националните и олимпийски гарнитури на България, вкл. националния отбор по волейбол, спечелил сребърните медали на Първите Европейски Олимпийски игри в Баку-2015 год.