JK Fit Motion и елитния спорт
Съвременните колективни игри са подчертано динамични, характеризират се с бързо променящи се игрови ситуации и върхова изява на психодвигателните възможности на състезателите. Те изискват цялостния учебно-тренировъчен процес да бъде поставен на солидна научна основа и съобразен с най-новите разбирания за спортната тренировка. Това поставя пред специалистите по кондиционна подготовка задачата оптимално да подходят при индивидуалното развитие на специфичните за колективните игри двигателни качества и функционален капацитет – развитие до степен на реална подготвеност, позволяваща тяхното максимално ефективно използване в игрова обстановка с цел надиграване на противника.
Разбиранията ни за развиване на физическите качества и на двигателните възможности търпят промени, изискващи нов поглед върху методиката на този процес в условия на динамичното му проявление. С други думи в процеса на нарастване на спортното майсторство, се повишава нивото на двигателните възможности, което предполага да се търсят пътища за тяхното най-ефективно използване в игрова обстановка. Това използване безусловно означава решително да се подобрява синергизма в работата на мускулните групи, специфично ангажирани в работния силов спектър на движенията във волейбола. При това, освен качеството сила, на преден план по активност във волейболната игра излиза и ловкостта, която ние определяме като способност, интегрираща се със силата в рамките на психологичните особености на състезателите в съответен двигателен комплекс! Именно този двигателен комплекс, „кондиционно развит”, би позволил на състезателя да реализира /по най-добър начин/ високо ефективен игрови потенциал.
Практиката познава редица случаи, при които вследствие липса на комплексно развити функционални качества, волейболисти, с иначе отлична физика, са неефективни в игра и респ. малко полезни за отбора. Следователно, особено значение придобива използването на наличните, но непрекъснато развиващи се до по-високи нива психо-физически качества /skills – умения, сръчности/. Именно те биха позволили на състезателя да действа рационално в бързо променящите се във волейбола игрови ситуации, моментално да анализира ситуацията и да взима бързи решения за адекватни двигателни противодействия на противника. Директно върху всичко това рефлектират тренировъчно-състезателната рутина и спортният интелект, така актуални за съвременната високодинамична волейболна игра.
Задълбоченият анализ на спецификата на двигателните действия във волейбола и респ. на способите за развитие на адекватни за целта физически качества (сила, бързина, издръжливост) и на способностите гъвкавост и ловкост показва, че методиката на тренировка трябва да се ревизира и реновира съобразно изискванията на съвременната волейболна игра.
Индивидуалният подход, кореспондиращ с игровия пост и особеностите на всеки състезател, поставя задачата за изготвяне на индивидуални програмни модели на кондиционна подготовка. Тези модели трябва да са разработени в зависимост от тренировъчните виждания на старши треньора, търсещ оптималната реализация на своите състезатели в рамките на планираната стратегия на игра.
Нашата блокова схема на тренировъчна работа на базата на въведени принципи на „кондиционно потенциране”, „целенасочено разнообразие” и на „единство на физическа и техническа подготовка” е крайъгълният камък на предлаганата от нас „стратегия на „успоредно-последователно развитие на физическите качества, тяхното прерастване в двигателни такива, с последващо надграждане във възможности за проявлението им и условно казано, трансформирането им в способности за високоефективна изява в състезателна обстановка”. (Считаме, че по-точното понятие е проявление на качествата под форма на способностти, или по-натам в текста – проявление на силата (мускулното напрежение) под формата на скоростно изпълнение, а не трансформация на силата в бързина. Трансформирането означава, преминаването от едно състояние в друго състояние).
Схемата обхваща поетапна целенасочена тренировъчна работа за развиване на едно или повече определени качества, формирайки функционални основи за усъвършенстване и на други още по-тясно специализирани, имащи пряко отношение към играта. Отдавайки дължимото на общофизическата подготовка и особеното й значение за превенцията от спортни травми, тук отново твърдо застъпваме становище за необходимостта от тренировъчна работа върху всички двигателни качества във всеки етап от подготовката. Освен това, стриктно изискване е не само осигуряването на моментно положително тренировъчно въздействие, но и на посттренировъчен /последействащ тренировъчен ефект/ от вече използвани средства върху следващите, които ще бъдат използвани – т.е. по механизма на ”Transfer of Training” осигуряване на наслагване на тренировъчни ефекти и възможност за взаимно потенциране на изгражданите двигателни качества.
Този “синергично-потенциращ подход” би позволил на състезателите да поддържат продължително време достигнато ниво на тренираност, а също и на спортна форма, особено на фона на рационално включвани кратки разтоварващи тренировъчни микроцикли.
С въведените от нас тренировъчно-игрови модули, съдържащи структорно гъвкаво подредени комплекси от упражнения, се цели постигане на оптимално, но не задължително максимално ниво на развитие на двигателните качества. Именно на такава основа /в крайна сметка/ се потенцират максимално тези от качествата, които се явяват относително най-значими по ефективност във волейболната игра; в частност, става въпрос за ловкостта /силова, скоростна/, като способност, безусловно обвързана с необходимостта от изпълнение във волейбола на вариативно възникващи „сложни игрови действия”. Практически това означава, че във всеки един тренировъчен етап намират място тренировки, моделиращи състезателни условия. Целта на последното е да развие способността на волейболистите да проявяват творчество, бързо да реализират поведение адекватно на игровата ситуация, както и саморегулация на действията и усилията”/Т.Янчева,2006/.
Формирането на двигателни умения при игра с топка за динамично използване на натрупания вече силово-скоростен потенциал, успоредно с изграждането на специални тактико-технически навици, е заложено във всеки от предлаганите от нас тренировъчни модули. Същите са конструирани на база на три спортно-физиологични принципа:
1. кондиционната подготовка по същество е тясно свързана с мозъчната корово-подкорова регулация на движенията, мисловната дейност, индивидуалните психо-аналитични способности и спортния интелект на волейболиста;
2. кондиционната подготовка позволява да се изграждат модели на игрови реакции на състезателя, интегриращи в игрово ефективен физически и технико-тактически комплекс;
3. кондиционната подготовка е реализиране на „майсторски” формиран от спортния педагог /треньор/ тренировъчен алгоритъм – краен резултат на алгоритъма е интегриране на всички /развити до високо ниво/ специфични за волейбола двигателни действия в съответни цялостни разигравания, обслужващи игровата стратегия.
В заключение бихме посочили, че успешно използваната през последните 7 години блокова схема, изградена от модулни тренировки, ни дава основание да определим кондиционната подготовка във волейбола, като целенасочен процес на развитие на структорно-функционалните системи на организма и трансформиране (условно казано) на физическите качества в психо-двигателни способности, обезпечаващи висококоординирана игрова ефективност. Кондицията от своя страна е, това енергийно-вибрационно състояние и степен на психо-двигателна подготвеност на самоорганизиращата се система-спортист, което осигурява оптималните условия за високо ниво на спортно-техническа изява в състезателна обстановка.