Индекс на статията

 

     1.      В квантовата физика се засяга въпросът за възможността, пренастройка на честотата на електромагнитните вълни /вибрации/ да промени /в някаква степен/ структурата на материята. Това говори в полза на  хипотезата ни, че вероятно целенасочените тренировъчни натоварвания /и в резултат от тях запаметени мускулно-клетъчни вибрации/, могат да формират в мускулните влакна специфични молекулярни матрици, носещи  вече депонирана  тренировъчно-мускулна информация. Нещо повече, някои специалисти, между които и треньорът на столетието Иван Абаджиев споделят мнение, че запаметените  мускулни вибрации могат да променят дори структурата на подреждане на молекулите на ДНК, носещи информация за генетичния код на всек индивид;    С помощта на квантовата физика може да обясним, че хипертрофията на мускулите, разглеждани като състав от „частици” е свързано с прибавянето на единици енергия. Причината нещо да се нарече „частица” идва от това, че всяка следваща конфигурация (в нашия случай- повишена мускулна маса) изисква още една единица енергия спрямо предишната Тази  енергия е масата на частицата и прехода между състоянията е буквално „създаване на нова частица”( цитат по В. Милева 2014). В тази връзка може да заключим, че дори несъвместимата с функционалните спортове, културистична подготовка, водеща до осезаемо мускулно напомпване и обеми на неактивната материя на мускулите, има своя принос в енергийното им зареждане със стабилни количества гликоген. Така мускулите стават по-издръжливи от към поносимост на обемни тренировки.                                                                                                                                                     

  Макс Планк още през 1900 год. посочва, че енергията на кванта E е пропорционална на честотата V на излъчваната електромагнитна вълна и коефициента на пропорционалност (константа на Планк) h. E= h.V.   Колкото е по-голяма честотата и респективно енергията, толкова по-малко е времето за съществуването на квантите, поради бързото отдаване/отнемане на енергията си. Скоростните (късовълнови) натоварвания изискват висок енергиен потенциал, кратък диапазон на взаимодействие и съответно са краткотрайни. Точно обратното се забелязва с дълговълновите натоварвания за издръжливост. Явно че тренировките за сила, ще изискват генериране на високочестотно, голямо напрежение в енергийния източник, намиращ се около ОЦТ (общ център на тежестта на тялото), откъдето то да се разпространи към периферията и основните мускули участващи в движението. Тези съждения дават насоки за начина на провеждане на тренировките за бързина, сила и издръжливост. (Тази теза е използваме и в книгата Фитнесът, за разясняване на принципите за ускоряване на метаболизма и изграждане на оптимален телесен състав без излишни мазнини).

      2.  Биофониката /раздел от биологията/ изследва процеса на отделянето на частици  електромагнитна енергия  с произволна честота от живите клетки, в резултат на тяхната метаболна активност, които вероятно са и носители на някаква информация. Ако /хипотетично/ това е така, следва да приемем, че мускулните клетки – разглеждани като  енергийно информационни микроструктури на организма, са основен компонент, върху чиято дейност с основание трябва да насочим вниманието си!

     Човешкото тяло е електромагнитен осцилатор генериращ  трептения(вълни) с определени честоти. Както мускулните клетки  при съкращения, така  и нервната система /централна и периферна/, при своите нервно-регулаторни функции /  излъчват  електромагнитен поток в определен честотен спектър и  аферентните и еферентни нервни импулси протичащи по невроните  формират електромагнитно поле, разпространяващо се и извън  тялото. Главният мозък например генерира нервно-функционални  импулси с различни честоти и мощности, в зависимост от които се задействат един или друг вид  клетки, в частност мускулни  влакна /бели, червени или междинни по функция/. Този интимен нервно-физиологичен механизъм е и предпоставката за проявление на основните физически качества – сила, бързина и издръжливост. Докато проявлението на бързината можем да свържем с по-високочестотни електромагнитни сетивни и двигателни /моторни/ импулси, това на издръжливостта е нервно нискочестотно обусловено. В хода на такава дискусия, спецификата на използваното в нашите програми многообразие от тренировъчни въздействия, прилагани в отделните етапи (блокове) на подготовка  съобразно принципите на приоритета, синергизма, кондиционното потенциране и др., логично ще резонират във формирането на специфични матрично- мускулни единици - последните ще са следовите подписи, удостоверяващи качествените промени от извършената работа. Възникването на матричната механика, където задачите на квантовата механика се решават в доста по-сложна математически   матрична форма, предложена от  Вернер Хайзенберг, обяснява предположението ни за формиране на специфични белтъчни матрици в мускулите, следствие различните по характер тренировъчни въздействия. Е. Шрьодингер по-късно доказва еквивалетността на двете теории, че от вълновото  уравнение следва матричното и обратно.   

  3.    Излъчването от кората на главния мозък в условия на физически натоварвания  на съответни импулсни вибрации /по характер двигателни и др/  в посока  на  определени  мускулни клетки довежда в крайна сметка /по „принципа на резонанса” /резонанс на  Шуман/ до функционални изменения и респ. до изграждането на нови качествени състояния /разглеждани в настоящия материал  като кореспондиращи с блоковите модели на тренировъчни натоварвания/. Електромагнитният резонанс в система от вибриращи /мускулни и др./ структури означава  синхронно усилване амплитудата на генерираните  електромагнитни вълни в процеса на препредаването /транслирането/ им /явлението „квантова синхронизация”/, което можем да приемем, че отразява моментния  специфичен работен режим  на двигателния апарат. Именно от позицията на „квантова синхронизация” се опитваме да интерпретираме процеса на бързо заучаване, осъзнаване и запаметяване на тренировъчните движения,  който процес сам по себе си е източник на електромагнитни импулси, ефективно възникващи у индивиди с добро здравословно състояние / /Дейвид Бохм/.  В контекста на последното припомняме, че една от приоритетните задачи на „общо физическата подготовка/ОФП/” е постигането на добър здравословен статус! Като функция на природата, здравето на всеки организъм предполага той да е в състояние на постоянна функционално–енергийна връзка със заобикалящата го среда. В същото време обаче, ако за организма като цяло, или неговите подсистеми, като макрообект е възможно да се изработи сравнително точен модел на очаквания резултат (обяснено в теорията на детерминизма на Пиер Симон Лаплас), особено при използване съвременна апаратура, то в микросвета на квантите (кварките- най-дълбоките структури на мускулните клетки), практически това е невъзможно. Това се доказва чрез „принципа на неопределеността” въведен от Хайзенберг. В тази връзка, ние подкрепяме тезата, че висококачествена тренировка  не би  могла да се планира в детайли в далечен план. С изявени наши спортисти  нееднократно доказахме, че за да е максимално ефективна една тренировъчна единица по отношение на гореспоменатите матрично-мускулни единици, структурирането и напълването и със  съдържание трябва да става в момента на провеждането и.

    4. Простите движения  на двигателния апарат са  функционален продукт на единични /условно казано/ електромагнитни еферентни импулси, генерирани от кората  или подкорието на главния мозък  и  транслирани към съответни мускулни клетки.    По-сложните движения  обаче, които ангажират повече мускулни групи, провокират мозъчните моторни центрове да генерират по-масивен поток  импулси. Последният, разпределяйки  се в посока на по-голям брой различни мускулни влакна, намалява по количество и в някаква степен отслабва по мощност – т.е. генерираната работна сила сумарно ще бъде по-малка. В резултат, достигналият до влакната електромагнитен импулс ще бъде по-слаб и в редица случаи недостатъчен /подпрагов/ по сила/, за да включи в действие тези, обезпечаващи максимални силови и скоростни  параметри на движенията, респ. и генерираната работна сила сумарно ще бъде по-малка. Затова, ние даваме приоритет на тренировъчно натоварване, например на един крайник /подскоци на един крак, клекове с един крак,  изтласкване с една ръка и др. /вж. стр......../. Като обосновка на това, можем да използваме /дълбоко теоретично/ и  някои данни  от квантовата физика, дискутираща върху  експеримента с двойния процеп”. С това потвърждаваме становището си, че: началните етапи на подготовка трябва да са базирани върху прости по структура силови упражнения /блокове 1 и 2/, след които целенасочено да се премине към по-сложни лекоатлетически средства /блокове 3 и 4/ и  едва в последната трета  на кондиционната подготовка да доминират сложно-координационни упражнения с висока интензивност /познати във фитнес средите като функционален фитнес) - последните ангажират голямо число двигателни единици /блокове 5 и 6/. Във високото спортно майсторство този тип тренировки  ние означаваме  като “функционално-координационни”. Тук отново отбелязваме, че те не могат да допринесат съществено за изграждане  на максимални силови и силово-скоростни възможности, именно поради /вж. по-горе/ разделяне на инервиращите еферентни импулси в посока на повече мускулни клетки и съответно намаляване на тяхната  сила. Закономерностите, разкрити при експеримента „с двойния процеп” стоят в основата на  предложения от нас в практиката на кондиционната тренировка „Принцип на целенасоченото разнообразие”.