Ще разгледаме подробно трансформирането на превантивно-стабилизиращите във функционално-координационни упражнения при подготовката на висококвалифицирани волейболисти.
Високото равнище на съвременния спорт и изключителната конкуренция изискват адекватна система за подготовка и привеждането й в съответствие с тенденциите за развитие на световния спорт. В това число спада и волейболът.
Водеща цел на спортните клубове по волейбол, в страната, е да подготвят високомотивирани, конкурентно способни състезатели за национални и олимпийски отбори с възможности за спечелване на призови класирания от републикански, европейски, световни първенства и олимпийски игри.
Тренировъчно-състезателния процес е доминираща дейност, както във волейбола, така и в спорта като цяло. Важен фактор при реализирането му е планирането и провеждането на спортната подготовка на спортистите в целогодишен и многогодишен план с цел постигане на висок спортен резултат. Този процес в последните години се характеризира със значително навлизане на всевъзможни иновации от областта на спорта, както различни методики за физическо натоварване и усъвършенстване, така и използването на все повече асортименти от областта на техниката, които подпомагат спортната тренировка и следователно дават отражение върху спортния резултат.
Развитието на спорта в наши дни, поставя нови изисквания в подхода към организацията на тренировъчните натоварвания и в частност към методиката на подготовка. Това предполага вникване в интимната същност на функциониране на клетките на човешкия организъм като цялостна система – вникване в спецификата на проявление на енергийния й потенциал и на промените в него в условия на натоварвания с различна тренировъчна насоченост. Всичко отбелязано лежи в основата на съвременната концепция на кондиционната подготовка в сферата на високото спортно майсторство.(1,3)
По дефиниция терминът кондиция се използва най-често със значение на ниво на физическа подготовка и включва всички компоненти на физическата подготовка – бързина, сила, издръжливост, концентрация, ловкост, гъвкавост.(2)
Кондиционната тренировка се занимава с всички аспекти на физическата подготовка – тяхното развиване, поддържане и прилагане. Те се използват във всички професионални спортове за развиване на определени качества. Развиват качества като сила, бързина, издръжливост, подобряват психическата и физическата подготовка чрез предизвикване на подходящо хормонално състояние в организма, което ще доведе до желаните ефекти. Кондиционните тренировки развиват функционални мускули и функционалността на индивида като цяло. Функционалност, която да служат в реални тренировъчно-състезателни условия.(2)
По време на тренировъчния процес, човешкото тяло генерира /излъчва/ електро трептения с определени честота. Мускулните клетки /техните съкращения/ също генерират електромагнитен поток в определен честотен спектър в и около тялото следствие движението на микроструктурите, от които те са изградени; и регулативно-моторните функции на нервната система са свързани с излъчването на електромагнитни вълни –аферентните и еферентни нервни импулси протичащи по невроните и породените от това електрохимични процеси формират електромагнитно поле, разпространяващо се и извън обсега на тялото. Без да се спираме на видовете вълни, трябва да припомним, че мозъкът генерира такива с различни честоти и мощности и в зависимост от тези нервно-функционални параметри се задействат един или друг вид мускулни клетки /бели, червени или междинни по функция/. Този интимен нервно-физиологичен механизъм е и предпоставката за проявление на основните физически качества – сила, бързина и издръжливост. Докато проявлението на бързината можем да свържем с по-високочестотни електромагнитни сетивни и двигателни /моторни/ импулси, това на издръжливостта е нервно нискочестотно обусловено. В тази връзка, спецификата на използваните в нашите програми многообразие от тренировъчни въздействия, прилагани в отделните етапи (блокове) на подготовка съобразно принципите на приоритета, синергизма, кондиционното потенциране и др., ще резонират във формирането на специфични матрично-спектрални мускулни единици. Тези единици ще са следовите подписи, удостоверяващи качествените промени от извършената работа.(1)
Излъчването от кората на главния мозък на съответни импулсни вибрации в посока мускулните клетки довежда в крайна сметка до функционални изменения и до изграждането на нови качествени състояния /разглеждани в настоящия материал като блокови модели на тренировъчни натоварвания/. В контекста на последното припомняме, че една от приоритетните задачи на „общо физическата подготовка/ОФП/”, кондиционната подготовка, е постигането на добър здравословен статус.(1,3) .
Анализът на проведената от нас анкета относно използваните в практиката превантивно-стабилизиращи упражнения показа, че те намират малко приложение в българската система за физическа подготовка, като се обръща внимание основно на средната част на тялото (около ОЦТ – “Core stability”) и то в позиции коренно различни от тези по време на игра. Наблюденията ни на Италианската школа показаха, че тези упражнения са доста по-застъпени в цялостната кондиционна подготовка, но пък малко се променят в хода й, и с повишаване силовите възможности а състезателите.
Бихме искали да споменем, че в началото на блок 1 от нашата JK Fit Motion– система за подготовка, обърнахме специално внимание на превантивно-стабилизиращите упражнения.
Този тип упражнения нарекохме така поради важността им за превенцията от травми и за укрепване на мускулите стабилизатори, фиксатори, ротатори и антагонисти, играещи основно поддържаща роля в движенията. Тя е особено значима в процеса на синергирането на мускулните усилия в желана посока при изпълнение на разнообразни двигателни действия, както и за заемане на безопасно устойчиво (стабилно) състояние след тях. Напомняме, че в спортните игри, тези мускули са подложени на големи напрежения при усукване, разтягане и др. и са най-често травмираните по време на състезания.(1,4)
Наричаните често „второстепенни мускули“ започват да добиват първостепенна значимост във високодинамичната състезателна дейност в сноуборда, изискваща бързи смени на позициите и движенията при известен риск от контузии. Най-често, тези мускули се уморяват по-рано от основните, с което се нарушава правилната поза при карането и се увеличава вероятността от технически грешки. Нарушаването на позата е свързано и с често срещаното явление на компенсиране на понижени силови възможности на един мускул от друг, което променя биомеханичната характеристика на движенията в опорно-двигателния апарат. Така напр. при някои състезатели, слабите глутеуси са компенсирани при мускулни напрежения от четириглавите бедрени мускули, което води до проблеми в коленете. (1,5)
Превантивно-стабилизиращите упражнения спомагат за запазване на правилната позиция на костните лостове, а оттам и на цялото тяло чрез активното участие на съответните мускулни фибри на гореспоменатите мускули. За това ние ги разглеждаме в тясна връзка с упражненията за равновестна устойчивост и баланс.(1,2)
Задача при изпълнението на превантивно-стабилизиращите упражнения е да се извърши бавно движение и/или да се задържи в рамките на 8-10 сек. определена позиция на тялото, или на части от него. Такива са бавното повдигане на таза от колянна опора, като последователно се разгъват долните крайници в коленни и глезенни стави; повдигането и задържането на противоравни крак и ръка от колянна или лицева опора; повдигането и задържането на таза от тилен лег със свити крака за стабилизаторите и фиксаторите в коремно-поясната област, гърба и тазобедрените стави; повдигането и задържането на таза от лицева опора на лактите и пръстите на краката; задържането на право тяло в странична опора на лакът и ходила; повдигането на раменете и ръцете от лег без или с опора на челото; повдигането максимално високо на една ръка от опора на коляното на единия и ходилото на другия крак; бавното клякане и изправяне с ръце горе държащи тежка тояжка в широк хват; бавното изпълнение на напад и отпад; заемането от стоеж на един крак на т.нар. в гимнастиката везна.
Характерно за нашата програма JK Fit Motion беше постепенното включване на силов елемент с цел утежняване на условията при изпълнението. В практиката, част от тези упражнения намират приложение и в зависимост от спецификите на травмите, или слабите звена в опорно-двигателния апарат на състезателите. Под слаби звена разбираме не само недостатъчни силови възможности, а и дисбаланс между агонисти, синергисти, стабилизатори, фиксатори, скъсени мускули, или нерви, липса на мобилност. За това, съдържанието на тренировъчните модули които използвахме беше напълно съобразено с това.(1,4)
Едновременно с включването на статичните упражнения в началния етап от подготовката, използвахме и бавно-динамични упражнения за подвижност. От особена важност бяха упражненията за мобилност на горната част на гръбначния стълб, раменния пояс, таза, глезените. Упражненията за мобилност синергират изпълнението на почти всички тренировъчни и състезателни действия изискващи голяма амплитуда. Това ни задължаваше да търсиме възможности за комплексното и подобряване във всички участъци от движението. Често липсата на мобилност в даден участък, напр. в торакалния дял на гръбначния стълб се компенсира от ломбалния при странично завъртане. Това кара някои кондиционни треньори да включат упражнението завъртане с щанга на раменете, акцентирайки на завъртането в долната част на гърба с цел подобряване на мобилността именно там. Това натоварва още повече този и без това стабилизиращ по функция дял на гръбначния стълб и съответно увеличава риска от травми в този участък. Възможно е ограничената подвижност да е следствие от скъсени мускули. Така напр. скъсените сгъвачи в тазобедрената става, водят до ограничена екстензия. Следствие на това ломбалния дял на гръбначния стълб, компенсаторно поема част от екстензорните функции в тази става. Това от своя страна води до претоварване в ломбалния дял на гръбначния стълб. С цел подобряване на еластичността (разтегливостта) и ексцентричния контрол в работата на мускулите сгъвачи в тазобедрените стави, често използвахме напр. ходене с широка крачка и дълбоки напади с дъмбели в ръце. Изискване при изпълнението е таза да се изнася активно напред, тялото да е вертикално и хълбочно-поясните мускули на отзадстоящия крак да са максимално разтегнати. Считаме че ограничената подвижност в дадена зона обезмисля отчасти и работата за сила в тази зона. Причината е липсата на възможност на мускулите да проявят силовите си качества, което компесаторно претоварва съседните мускули. (1,2,4,5)
Затова препоръката ни е, след като е констатирана липса на мобилност във възлови звена като определен участък от гръбначен стълб, раменни и тазобедрени стави да се потърси мнение на кинезитерапевт. Липсата на кинезитерапевт в много клубни отбори, задължава кондиционния треньор, да познава в детайли основните упражнения за мобилност като не забравя, че въпреки условно разделени, мобилните звена на човешкото тяло, работят в синхрон и хармония в цялостна кинематична верига. Така както локално може да работим за сила, така и локално може да въздействаме върху подвижност в дадена става, или дял от гръбначния стълб, но рано или късно, ние ще трябва да вградим това изолирано движение, в цялостният двигателен акт, така както го изисква спецификата на състезателната дейност.(6)
Да се върнем на превантивно-стабилизиращите упражнения.
Първоначално упражненията се изпълняваха в затворена кинематична верига, а по-късно в отворена. Това означава, че ако дадено упражнение е изпълнявано от изходно положение с четири опорни точки на крайниците, то постепенно се преминава в опорна позиция само на долните крайници.
Специално внимание обърнахме на мускулите около тазовото дъно, коремно-поясната област и тазобедрените стави. Наше изискване е, при изпълнение на всяко силово упражнение напрежението да започне именно от мускулите разположени около ОЦТ на тялото, като използвахме специални техники за това.
Превантивно-стабилизиращите упражнения през първи блок, се изпълняваха предимно в статично положение, като постепенно се динамизираха и усложняваха. Ако в самото начало на подготовката, целта на използването на превантивно стабилизиращите упражнения беше постигането на стабилност на опорно-двигателния апарат, то впоследствие търсенето на мобилност на едни негови звена върху стабилната основа на други стана желателно и необходимо. Средата, в която се провеждат състезанията, налага преимущественото използване на изцяло мобилни движения при отворена кинетична верига в по-късните етапи. Това от своя страна изисква не само добре развита и силна мускулатура, но и значителна степен на подвижност и гъвкавост в целия опорно-двигателен апарат. Завършващите прецизни влизания и излизания от завоите е свързано със способностите за нервно- мускулен контрол и управление на сложните двигателни действия.(1,4)
Характерно в подготовката е, че съчетахме работата със силови упражнения с превантивно-стабилизиращи, като постепенно формирахме подчертано силови и динамично-скоростни по същество комплекси с повишаваща се координационна сложност. Причината за да приложим този подход беше, че към средата на подготовката, тренировъчната значимост на превантивно-стабилизиращите упражнения се намали поради настъпващото адаптиране към тях и относителното изчерпване на ефективността им. Така, първоначално използваните като превантивно-стабилизиращи упражнения прерастваха във функционално-координационни. По този начин с тях решавахме задачи свързани с функционално-координационната подготовка и развиването способностите на състезателите, да използват ефективно изградените двигателни качества в състезателна обстановка.
По този начин може да кажем, че изпълняваме част от поставените задачи – да се развият силовите възможности на най-рисковите по отношение на травми мускули и да се стабилизира здравето на състезателите. Тези средства сами по себе си посочват необходимостта от последващо насочване на вниманието към преимуществено използване на специална работа, идентична със средата в която се състезава спортиста.
Този наш подход на трансформиране на превантивно-стабилизиращите във функционално-координационни упражнения се затвърди като успешен, след използването му с отбора по волейбол на Монтана през тази година, който се класира на второ място и на държавния шампионат и на турнира за купата на България.
Бихме препоръчали този наш подход като полезен и за другите спортове.
Той беше използван успешно през сезон 2016/2017 год. на българския сноубордист Радослав Янков, който беше отчетен като успешен. Янков регистрира 4-ри подиума, малък кристален глобус за Гигантския слалом, 6-то и 4-то място на Световното първенство, 2-ро място в генералното класиране за голямата световна купа, при изключително силна конкуренция през тази година.
Автори: Юлиан Карабиберов, Венислав Наумов
Използвана литература:
- Карабиберов Ю., Кондиционната подготовка във волейбола. София 2016
- Карабиберов Ю., „Фитнесът“, София 2017
- Bomba T.,Carrera M. ”Periodization Training For Sports”, 2005
- Santana J., Funcional Training. 2016
- Walker B. “The anatomy of sports injury”, 2012
