София, бул. България, ЖК Бокар 33 087 959 9562
Адаптация към тренировките

Съществен момент при изпълнението на упражненията от комплексите на системата JK Fit Motion е съблюдаването на въведения в Колеж по спорт Био Фит принцип на „целевия скоростно-силов оптимум“– ЦССО (Ю.Карабиберов, 2011).
Хиперболичната зависимост между сила (F) и скорост (V) и поддържането им във времето (Т) е определяща за избора на тренировъчното съпротивление. Целенасоченото програмиране на тези параметри в посока съобразно спецификата на спортната дисциплина, стои в основата на адаптацията към състезателните условия на всеки спорт. В практиката широко се използват т. нар. „трансформиращи“ тренировъчни въздействия. Вече изразихме мнението си относно същността на „тренировъчната трансформация“, без да отричаме полезността на  комплекно-последователното използване на упражнения с голямо съпротивление, последвани от упражнения за бързина без утежнение. Адаптацията към специфично зададавани тренировъчни условия е по същество задължаване на работната система/ мускулите и обезпечаващите ги функционални системи /работно да осигурят специфичните за спорта мускулни контракции, с което да се гарантира практически очаквания съответен резултат. Изпълнението на специфично поставена задача изисква специфичен отговор, който предизвиква и адекватна адаптация след определена тренировъчна повтаряемост – това е и същността на теорията възприета в научните среди.

Ние застъпваме становище, че не са изключени и други възможности за повишаване нивото на тренираност и стойността на спортните изяви, без те да са свързани с трайна или временна адаптация. Но щом се осъществява процес на адаптация ще е възможна и деадаптация, която логично ще е функция от редица пренастройки на параметрите на обезчечаващата работата функционална система. Обясненията в увода на книгата ни Фитнесът (2016), базирани на някои принципи от квантовата механика, ни насочват към идеята за съществуването на възможност за системно изграждане на нервно-мускулните белтъчни матрици и усъвършенстваща се информационно-енергийна система на молекулно ниво, а също и на възможни позитивни промени в ДНК. След като в други публикации вече пояснихме, че това е възможно, тогава по-скоро бихме могли да говорим за „щамповане“ на нови генетични структури,  или „преформатиране“ на гени, а вероятно и до мутации в организма, свързани с формирането на нови функционални способности на мускулите. Дали нарастващите възможности за спортна изява са свързани с процес на адаптация или със „задълженост на организма“ за непрекъсната функционална самореорганизация в мускулите и системите от органи в процеса на системно натоварване и респ. почивка е въпрос, който ще стои пред учените и в бъдеще.

В практическата работа на кондиционния треньор е важно да знае кои са водещите фактори за достигане на високо ниво на основното двигателно качество (атрактора) за съответния тренировъчен блок. Тези фактори променят своята значимост и в следващите блокове на преден план излизат други, рефлектиращи в промяна на приоритетите в тренировките, което съответно изисква и смяна на средствата за функционално въздействие. Научният анализ показва, че значимостта на факторите в отделните тренировъчни блокове е различна при всеки спорт, поради което тук не можем да дадем точна формула за работа. Това налага кондиционния специалист да се усъвършенства в работата си с определен спорт.

Ако се възприеме като възможна вероятността да не се реализира процес на адаптация, бихме могли да заключим, че съществува такава за разширяване на възможностите на организма да се противопоставя на дискомфорта причиняван от екстремалните свръхнатоварвания. С повишаване нивото на тренираност спортистът придобива все по-голяма способност да противостои на напрежението създавано от максимални силово-скоростни двигателни действия и респективно на процеса на умора. Последното означава, че организмът разширява диапазона на зоната (бихме могли да я наречем зона на комфорт) в която, при максимални натоварвания мускулите функционират ефективно – условно казано противопоставяйки се на факторите причиняващи функционален дискомфорт /натрупване на лактат и увеличаване на киселинността в мускулите, инсуфициенция на кислород, нарушаване на водно-солевия баланс, провокиране на  мускулни микротравми и др./. Може да се приеме, че в динамиката на този процес, организмът активира десетки механизми, синергирайки функциите им с една цел –  максимално оптимизиране на фукционалната работоспособност.

В тази насока на расъждения, не би трябвало да се изключва възможността, пределните стресови физически натоварвания, било то по интензивност или обем, да принуждават организма така да самоорганизира функциите си (а вероятно и да ги препрограмира), че той да е в състояние да осигурява най-добри условия за противодействие на „негативните“ ефекти, генерирани в резултат на наложените тренировъчни стресори. Така че, „негативните“ ефекти би следвало да се разглеждат и като „пускови бутони и активатори“ на механизмите за противодействие на тренировъчния дискомфорт, с краен резултат положителен функционално-градивен процес. Системното прилагане на тренировъчни стресови натоварвания /разбира се в съчетание с адекватни почивки/, ще  усъвършенства механизмите, позволяващи да се работи трайно в условията на нарушен хомеостазис, респективно в условията на разширяване на тренировъчната зона, в която спортисът може да тренира и се състезава успешно.

Именно, увеличаване на функционалния диапазон, в който мускулите могат да се съкращават ефективно, независимо от неблагоприятната средата в която се намират, е възможно да бъде свързано, не с адаптационни промени, а с изграждане на ефикасни механизми за противодействие на създадените работни условията в тази среда.

Въпросът, дали това е следствие на адаптация, или на изградени възможности да се противостои на дисбалансиращите фактори, остава отворен!

Статията показва, че всяка теория действаща в момента е относително вярна и може да съществува и друга теория на тренираността, поддържаща тезата, че адаптация не съществува, защото организма и системите му не се адаптират към каквото и да било, а изграждат механизми за противодействие на дискомфорта създаван от стресорните въздействия. Това противопоставяне води до промени, вкл. и в ДНК-структурите, което води и до промяна на прага на възбудимост при който се реагира на стресорите. Следователно се повишава  способността на организма да противодейства на стресорите и се разширява „зоната на комфорт“ в която мускулите, органите и системите функционират ефективно в условията на по-високи изисквания към тях от гледна точка на интензивност и поддържането й. Погледнато под друг ъгъл, за специалистите, само по себе си това е адаптация. Това, че възприетата теория, че Земята е кръгла, не пречи все повече да се налага теорията, че Земята е плоска. За това, що се касае до въпросите свързани с обяснението на механизмите за повишаване на тренираността, нека оставим учените – биолози, физиолози, биохимици да размишляват, работят и намерят отговорите. Нека се концентрираме върху това, че задачите на кондиционният специалист са свързани най-вече с практическата същност за развиване на физическите качества и реализиране на двигателния потенциал на спортиста.

Затвори